Какво е ехокардиография?
Ехокардиографът изпраща ултразвукови вълни през гръдния кош. Те се отразяват от структурите на сърцето и се превръщат в изображение на монитора. Така лекарят вижда как сърцето се движи, свива и отпуска, как се отварят и затварят клапите.
С помощта на доплер се измерва и скоростта и посоката на кръвния поток. Това позволява да се открие стеснение или „изтичане“ (недостатъчност) на клапите и да се оценят налягането в сърцето и белите дробове.
Най-честата форма е трансторакалната ехокардиография – през гръдния кош. Съществуват и други видове:
- трансезофагеална ехокардиография – сондата се въвежда през хранопровода, по подобие на гастроскопия; дава много по-детайлни изображения на клапите и предсърдията, например преди кардиоверсия или при съмнение за инфекция на клапа;
- стрес-ехокардиография – ехокардиография по време на натоварване или след лекарство, което ускорява сърцето; търси се исхемия.
Защо се прави?
- при задух, отоци, умора – за търсене на сърдечна недостатъчност;
- при шум на сърцето, открит при преглед – за оценка на клапите;
- при болка в гърдите – за нарушения в движението на стените след инфаркт, перикардит;
- при високо кръвно – за задебеляване на сърдечния мускул;
- при аритмии, например предсърдно мъждене – за размера на предсърдията и функцията на сърцето;
- при припадък или световъртеж при усилие;
- след инфаркт – за оценка на увреждането;
- при кардиомиопатии и при роднини на хора с наследствени сърдечни заболявания;
- преди и по време на някои химиотерапии;
- за проследяване на известни сърдечни заболявания.
Как да се подготвя?
- Не е нужна специална подготовка. Можете да ядете, да пиете и да вземете обичайните си лекарства.
- Облечете се удобно – ще трябва да откриете гърдите до кръста. Дамите е добре да са с горна част, която лесно се сваля.
- Носете предишните си ехокардиографии и ЕКГ и списък с лекарствата си.
- За трансезофагеална ехокардиография се изисква да не ядете и пиете поне 4–6 часа преди изследването и да имате придружител, ако получите успокоително.
Как протича изследването?
- Събличате се до кръста и лягате на кушетката, обикновено на лявата страна. Лекарят може да постави и електроди за ЕКГ.
- Върху кожата се нанася прозрачен гел – той помага на ултразвука да преминава. Гелът е хладен, но безвреден и се избърсва лесно.
- Лекарят придвижва сондата върху различни места на гърдите и под гръдната кост и записва изображенията.
- Може да ви помоли да задържите дъха си за няколко секунди или да промените леко позата си.
- По време на изследването може да чуете „шумове“ – това е звуковото представяне на доплеровия кръвоток.
Боли ли и колко трае?
Трансторакалната ехокардиография не боли. Понякога натискът на сондата е малко неприятен, особено под гръдната кост. Изследването трае обикновено 20–40 минути, в зависимост от сложността. Ултразвукът не облъчва и е безопасен, включително при бременни и при деца, и може да се повтаря многократно.
Има ли рискове?
Трансторакалната ехокардиография няма рискове. Трансезофагеалната може да предизвика неприятно усещане в гърлото и, много рядко, нараняване на хранопровода. При стрес-ехокардиографията рисковете са свързани с натоварването и се обсъждат отделно.
Как се разчитат резултатите?
Заключението съдържа много измервания. Ето някои от най-важните:
| Показател | Какво показва | Ориентировъчна норма |
|---|---|---|
| Фракция на изтласкване (ФИ, EF) | процентът кръв, който лявата камера изтласква при всяко свиване | около 55–70% (под 50% е намалена) |
| Размери на лявата камера | дали сърцето е уголемено | зависи от пола и ръста |
| Дебелина на стените | задебеляване (хипертрофия) – напр. при високо кръвно | обикновено до 10–11 mm |
| Клапи | стеснение (стеноза) или „изтичане“ (регургитация, недостатъчност) | без значими промени |
| Диастолна функция | как сърцето се отпуска и пълни | нормална / нарушена в различна степен |
| Налягане в белодробната артерия | индиректна оценка на натоварването на дясната половина | под около 35 mmHg |
| Перикард | течност около сърцето | без излив |
Много хора се тревожат от думите „лека (минимална) митрална или трикуспидална регургитация“. Лекото „изтичане“ на някои клапи е често и нормално при здрави хора и обикновено не изисква лечение. Значение имат умерените и тежките промени. Лекарят ще ви обясни заключението във връзка с вашите оплаквания.
Какво следва след изследването?
- При нормален резултат и липса на тревожни симптоми – обикновено не са нужни други изследвания.
- При отклонения – лекарят ще прецени нужни ли са лечение, проследяване (например ехокардиография веднъж годишно при клапен порок) или допълнителни изследвания – ЯМР на сърцето, трансезофагеална ехокардиография, коронарография.
Често задавани въпроси
Каква е нормалната фракция на изтласкване?
При възрастни нормалната фракция на изтласкване на лявата камера е около 55–70%. Стойности между 41 и 49% се приемат за леко намалени, а 40% и по-малко – за значимо намалени, което е характерно за сърдечна недостатъчност с намалена фракция на изтласкване. Нормалната фракция обаче не изключва всички сърдечни проблеми – например при т.нар. сърдечна недостатъчност със запазена фракция на изтласкване сърцето се свива добре, но се отпуска трудно. Резултатът винаги се тълкува заедно с оплакванията и другите показатели.
Ехокардиографията показва ли запушени артерии?
Не директно. Ехокардиографията не вижда коронарните артерии. Тя може да покаже последиците от стесняването им – например част от сърдечния мускул, която се свива по-слабо след инфаркт. За откриване на исхемия при натоварване се използват стрес-ехокардиография или тест с натоварване, а за пряк образ на артериите – КТ коронарография или коронарография.
Колко често трябва да правя ехокардиография?
Това зависи от причината. При здрави хора без оплаквания не е нужна редовна ехокардиография. При леки клапни промени често е достатъчно проследяване на няколко години, а при умерени и тежки – по-често, понякога всяка година или на 6 месеца. При сърдечна недостатъчност ехокардиографията се повтаря след промяна на лечението. Лекарят ще ви каже кога е следващото изследване.
Трябва ли да съм гладен за ехокардиография?
Не. За обикновената (трансторакална) ехокардиография не е нужно да гладувате – можете да ядете, да пиете и да приемете лекарствата си както обикновено. Изключение е трансезофагеалната ехокардиография, при която сондата минава през хранопровода – тогава се изисква да не ядете и пиете няколко часа преди изследването.
Мога ли да направя ехокардиография на детето си?
Да. Ехокардиографията е безопасна при деца от всяка възраст, включително при новородени. При децата тя най-често се прави при шум на сърцето, при съмнение за вроден порок или при оплаквания. За деца е най-добре изследването да се прави от детски кардиолог с опит в детската ехокардиография.
Източници
- Европейска асоциация по сърдечносъдова образна диагностика (EACVI) към ESC – препоръки за количествена оценка на сърдечните кухини (актуална версия).
- Европейско дружество по кардиология (ESC) – Препоръки за сърдечна недостатъчност (2021 г., актуализация 2023 г.) и за клапни заболявания (2025 г.).
- American Society of Echocardiography (ASE) – информационни материали за пациенти.