Тук сме събрали най-честите въпроси, които пациентите задават за симптомите, свързани със сърцето. Отговорите са кратки и практични. За повече подробности следвайте връзките към статиите.
Болка в гърдите
Боли ме в гърдите от лявата страна – сърцето ли е?
Не непременно. Сърцето е разположено почти в средата на гръдния кош и сърдечната болка обикновено се усеща зад гръдната кост или в цялата гръдна клетка, като стягане, притискане или парене. Точкова болка отляво, която можете да посочите с пръст и която се засилва при натиск, движение на ръката или дълбоко вдишване, по-често идва от мускулите, ребрата или гръбнака. Все пак мястото само по себе си не е достатъчно, за да се изключи сърдечна причина. Ако болката се появява при усилие, придружена е от задух, изпотяване или гадене, или имате рискови фактори (високо кръвно, диабет, тютюнопушене, висок холестерол), направете ЕКГ и се консултирайте с кардиолог. Повече в статията Болка в гърдите.
Стяга ме в гърдите при ходене и минава, когато спра. Какво е това?
Това е типичното описание на стенокардия (ангина пекторис) – болка, която се появява, когато сърдечният мускул не получава достатъчно кръв при натоварване, най-често поради стеснена коронарна артерия. Болката обикновено отминава за няколко минути в покой. Това не е спешно състояние, ако е стабилно от седмици, но изисква преглед при кардиолог в близките дни. Лекарят ще назначи ЕКГ, ехокардиография и изследване с натоварване или образно изследване на коронарните артерии. Ако болката се появява при все по-малко усилие, в покой или продължава над 15–20 минути, това може да е предвестник на инфаркт – звънете на 112.
Може ли болката в гърдите да е от нерви?
Да. Тревожността и паническите атаки често предизвикват стягане или болка в гърдите, сърцебиене, задух, изтръпване на ръцете и силен страх. Тези симптоми са реални, но не увреждат сърцето. Важно е обаче изводът „от нерви“ да се направи след като лекарят изключи сърдечните и другите сериозни причини, а не преди това. Особено внимателни трябва да са хората над 40 години, с рискови фактори или с болка, която се появява при усилие. Ако изследванията са нормални, а оплакванията продължават, потърсете помощ и за самата тревожност – тя се лекува успешно.
Изтръпва ми лявата ръка. Опасно ли е?
Изтръпването на лявата ръка само по себе си най-често се дължи на притискане на нерв – в шийния отдел на гръбнака, в лакътя или в китката – или на неудобна поза по време на сън. То е тревожно, ако е придружено от болка или стягане в гърдите, задух, изпотяване или гадене (възможен инфаркт), или ако е внезапно и съчетано със слабост на ръката, изкривяване на лицето и затруднен говор (възможен инсулт). В тези случаи звънете на 112. Ако изтръпването е продължително или се повтаря без други симптоми, обсъдете го с личния си лекар или с невролог.
Пробожда ме в гърдите за секунда. Трябва ли да се притеснявам?
Краткото пробождане за секунда-две, което се появява в покой и се засилва при вдишване или промяна на позата, рядко е сърдечно. Най-често то идва от мускулите, ставите на ребрата или от плеврата. Ако пробождането е еднократно и отминава без други симптоми, обикновено не е нужно спешно изследване. Обсъдете го с лекар, ако се повтаря често, ако се съчетава със задух, сърцебиене или прималяване, или ако имате известно сърдечно заболяване. Внезапна пробождаща болка, придружена от силен задух, изисква спешна оценка.
Сърцебиене и пулс
Бие ми сърцето силно. Кога е опасно?
Силното сърцебиене най-често е реакция на вълнение, стрес, кафе, алкохол, недоспиване, температура или физическо усилие. Опасно може да бъде, ако пулсът е неравномерен, ако започва и спира внезапно, ако е много бърз в покой (например над 120–150) или ако е придружено от болка в гърдите, задух, световъртеж или припадък. В последния случай звънете на 112. Ако сърцебиенето се повтаря, измерете пулса си по време на епизода, запишете стойностите и обсъдете ги с кардиолог. Най-полезно е ЕКГ, направено по време на оплакването, или холтер. Повече в статията Сърцебиене и прескачане на сърцето.
Прескача ми сърцето. Какво означава това?
Усещането за „прескачане“, кратка пауза и последващ силен удар най-често се дължи на екстрасистоли – допълнителни удари, които идват по-рано от нормалното. Те се срещат при повечето хора, включително при напълно здрави, и се засилват от кафе, стрес, недоспиване и алкохол. Обикновено се усещат вечер в леглото, когато е тихо. Единичните екстрасистоли при здраво сърце не са опасни. Направете преглед, ако са много чести, ако се появяват при усилие, ако са придружени от прималяване или задух, или ако имате сърдечно заболяване. Лекарят ще назначи ЕКГ, холтер и ехокардиография.
Пулсът ми е 100 в покой. Нормално ли е?
При възрастни нормалният пулс в покой е приблизително 60–100 удара в минута. Пулс около 100 е на горната граница. Често причината е временна – вълнение, кафе, недоспиване, обезводняване, температура, липса на тренираност. Ако пулсът е постоянно около или над 100, дори когато сте спокойни и сте седели 5 минути, е добре да се прегледате. Лекарят ще провери за анемия, повишена функция на щитовидната жлеза, аритмия или друго заболяване. Повече в статията Нормален пулс и кръвно по възраст. Помага да мерите пулса си в различни дни и часове и да записвате стойностите.
Пулсът ми е 50. Опасно ли е?
Пулс около 50 в покой може да е напълно нормален при тренирани хора, при млади хора в добра форма и по време на сън. Може да се дължи и на лекарства, например бета-блокери. Бавният пулс е тревожен, ако е придружен от световъртеж, причерняване, припадък, задух при малко усилие или необичайна умора, или ако е под 40 в будно състояние. Тогава може да има нарушение в проводната система на сърцето (блок), което се изследва с ЕКГ и холтер. При припадък или силно прималяване с много бавен пулс звънете на 112.
Задух и отоци
Задъхвам се при ходене. Сърцето ли е?
Задухът при усилие може да има много причини: сърдечни (сърдечна недостатъчност, исхемична болест, клапни пороци, аритмии), белодробни (астма, хронична обструктивна белодробна болест), анемия, наднормено тегло или просто липса на тренираност. Тревожно е, ако задухът се появява при усилия, които допреди сте правили без проблем, ако се засилва постепенно, ако е съчетан с отоци на краката, задух в легнало положение, болка в гърдите или сърцебиене. Тогава е нужен преглед. Обикновено се започва с ЕКГ, кръвни изследвания (включително NT-proBNP) и ехокардиография. При внезапен силен задух звънете на 112.
Подуват ми се краката вечер. От сърцето ли е?
Отоците на глезените вечер са чести и имат много причини: продължително стоене или седене, разширени вени, горещо време, наднормено тегло, някои лекарства (например някои лекарства за кръвно от групата на калциевите антагонисти). Сърдечна причина е по-вероятна, ако отоците са на двата крака, съчетани са със задух, умора, нощно уриниране, задух в легнало положение или бързо качване на тегло. Отоците могат да бъдат и от бъбречно или чернодробно заболяване. Внезапен оток на единия крак, особено с болка и зачервяване, може да е признак на венозна тромбоза и изисква бърз преглед.
Задъхвам се, когато легна. Защо?
Задух, който се появява в легнало положение и минава, когато седнете или се изправите, е характерен за сърдечна недостатъчност. В легнало положение повече кръв се връща към сърцето и ако то не успява да я изпомпи, налягането в белите дробове се повишава. Хората с този проблем често спят на няколко възглавници или се будят нощем задъхани. Причина може да е и затлъстяване, рефлукс или белодробно заболяване. Този симптом винаги изисква преглед при кардиолог. Ако задухът е силен, не минава при сядане или кашляте с розови пенести храчки, звънете на 112.
Световъртеж и припадък
Вие ми се свят, когато ставам рязко. Опасно ли е?
Краткият световъртеж или причерняване при рязко изправяне най-често се дължи на временно спадане на кръвното налягане (ортостатична хипотония). Той е по-чест при обезводняване, горещо време, след продължително лежане, при възрастни хора и при прием на лекарства за кръвно, диуретици или лекарства за простата. Ставайте бавно – първо седнете за минута, след това се изправете. Пийте достатъчно течности. Ако световъртежът е чест, води до падане или припадък, или ако приемате лекарства за кръвно, обсъдете го с лекаря си – понякога дозите трябва да се коригират.
Припаднах. Трябва ли да отида на кардиолог?
Всеки припадък (синкоп) трябва да бъде обсъден с лекар. Най-често причината е безобидна – т.нар. вазовагален припадък, предизвикан от продължително стоене, задуха, болка, вида на кръв или силна емоция, обикновено с предупредителни признаци като гадене, изпотяване и причерняване. Сърдечна причина е по-вероятна, ако припадъкът е настъпил при физическо усилие, в легнало положение, без предупреждение, след сърцебиене или болка в гърдите, или ако имате сърдечно заболяване или роднина с внезапна смърт в млада възраст. В тези случаи потърсете лекар веднага. Обикновено се правят ЕКГ, холтер и ехокардиография.
Може ли световъртежът да е от сърцето?
Да, но по-рядко, отколкото хората предполагат. Сърдечни причини за световъртеж са твърде бавният или твърде бързият пулс (аритмии, блокове), ниското кръвно, стеснението на аортната клапа и сърдечната недостатъчност. Много по-често световъртежът е от вътрешното ухо (тогава често „всичко се върти“), от шийния гръбнак, от тревожност, анемия, ниска кръвна захар или от лекарства. Сърдечна причина е по-вероятна, ако световъртежът е съчетан с причерняване, сърцебиене, болка в гърдите или се появява при усилие. Ако световъртежът се появи заедно със слабост в крайник, нарушен говор или изкривяване на лицето, звънете на 112.
Какво да направя, ако имам симптоми, но изследванията са нормални?
Нормалните изследвания са добра новина – те изключват много сериозни заболявания. Ако обаче оплакванията продължават, кажете това на лекаря. Някои проблеми, като редките аритмии, се откриват само при по-продължителен запис или при натоварване. Водете дневник на симптомите – кога се появяват, колко траят, какво правите в момента, какъв е пулсът и кръвното. Тази информация често насочва към причината. Понякога симптомите идват от други органи и е нужна консултация с друг специалист. Не се притеснявайте да кажете, че симптомите продължават – това е важна информация за лекаря, а не „досаждане“.
Източници
- Европейско дружество по кардиология (ESC) – Препоръки за хронични коронарни синдроми (2024 г.), за сърдечна недостатъчност (2021 г., актуализация 2023 г.) и за синкоп (2018 г.).
- Европейско дружество по кардиология (ESC) – Препоръки за лечение на предсърдното мъждене, 2024 г.
- American Heart Association (AHA) – информационни материали за пациенти за предупредителните симптоми на сърдечните заболявания.
