Инфаркт на миокарда – симптоми, първа помощ и лечение

Какво е инфаркт на миокарда?

Сърцето е мускул, който получава кислород чрез коронарните артерии. С годините в стените им се натрупват холестеролови отлагания (плаки) – процес, наречен атеросклероза. Когато плака се разкъса, върху нея бързо се образува съсирек, който може напълно да запуши артерията.

Частта от сърдечния мускул, която остава без кръв, започва да загива след около 20–30 минути. Колкото по-дълго е запушена артерията, толкова по-голяма е увредената част. Затова в кардиологията казваме: „времето е мускул“.

Инфарктът е част от т.нар. остър коронарен синдром, който включва и нестабилната стенокардия – състояние с подобни симптоми, при което сърдечният мускул все още не е увреден, но рискът е висок.

Какви са симптомите на инфаркт?

Типични симптоми

• болка, стягане, притискане, тежест или парене в гърдите, обикновено зад гръдната кост;
• болката продължава повече от 15–20 минути, не отминава в покой и не се повлиява напълно от нитроглицерин;
• разпространява се към лявата ръка, двете ръце, шията, долната челюст, гърба или горната част на корема;
• студена пот;
• задух;
• гадене и повръщане;
• прималяване, световъртеж;
• силен страх, „чувство за наближаваща смърт“.

Нетипични симптоми – при жени, диабетици и възрастни хора

При тях инфарктът често протича без силна болка в гърдите или с по-слаба болка. Вместо това може да има:

• внезапен необясним задух;
• силна необичайна умора и слабост;
• болка в горната част на корема, гадене, усещане за „лошо храносмилане“;
• болка между плешките, в челюстта или в шията;
• световъртеж, прималяване, объркване (особено при възрастни хора).

Хората с диабет понякога не усещат болка поради увреждане на нервите. Затова всяко внезапно и необяснимо влошаване на състоянието при хора с рискови фактори трябва да се приема сериозно.

Предупредителни сигнали дни и седмици преди инфаркта

При някои хора инфарктът се предшества от епизоди на болка или стягане в гърдите при усилие, които зачестяват, засилват се или се появяват в покой. Това се нарича нестабилна стенокардия и изисква спешна медицинска оценка.

Кои са причините и рисковите фактори?

Основната причина е атеросклерозата на коронарните артерии. Рискът се увеличава от:

• тютюнопушене – включително електронни и нагреваеми цигари;
• високо кръвно налягане;
• висок холестерол, особено висок LDL („лош“) холестерол;
• диабет;
• наднормено тегло и малко движение;
• наследственост – инфаркт при баща или брат преди 55 години, или при майка или сестра преди 65 години;
• възраст – мъже над 45 и жени над 55 години;
• хроничен стрес, депресия, лош сън;
• хронично бъбречно заболяване, автоимунни заболявания;
• употреба на кокаин и амфетамини.

Опасно ли е?

Да. Инфарктът е животозастрашаващо състояние. Най-голям е рискът през първите часове, когато може да се появи опасна аритмия (камерно мъждене), водеща до спиране на сърцето. Затова е толкова важно да звъните на 112 и да не оставате сами.

Други възможни усложнения са сърдечна недостатъчност, нарушения на ритъма, повторен инфаркт. Съвременното лечение – бързото отпушване на артерията със стент и правилните лекарства след това – значително подобрява шансовете за пълноценен живот.

Как се поставя диагнозата?

В спешния екип и в болницата диагнозата се поставя бързо, въз основа на:

• симптомите и прегледа;
• ЕКГ – трябва да се направи в рамките на 10 минути от първия медицински контакт. При т.нар. STEMI инфаркт ЕКГ показва характерни промени и пациентът се насочва направо за спешна коронарография;
• тропонин в кръвта – белтък, който се освобождава от увредения сърдечен мускул; изследването често се повтаря след 1–3 часа;
• ехокардиография – показва кои части на сърцето се свиват по-слабо;
• коронарография – показва точно коя артерия е запушена.

Как се лекува инфарктът?

Спешно лечение

• Отпушване на артерията – най-често чрез първична перкутанна коронарна интервенция: през артерия на китката или слабините се въвежда тънък катетър, артерията се разширява с балон и се поставя стент. При STEMI инфаркт това трябва да стане възможно най-бързо.
• Ако интервенция не е достъпна навреме, може да се приложи тромболиза – лекарство, което разтваря съсирека.
• Лекарства, които предотвратяват нови съсиреци (антиагреганти, антикоагулант), облекчават болката и намаляват натоварването на сърцето.
• При някои пациенти с много артерии със стеснения се извършва байпас.

Лечение след инфаркта

След изписването лечението продължава дългосрочно и обикновено включва:

• двойна антиагрегантна терапия – аспирин и още едно лекарство за определен период (често до 12 месеца), след което обикновено продължава едно лекарство;
• статин във висока доза – за понижаване на LDL холестерола до много ниски стойности;
• бета-блокер, АСЕ инхибитор или сартан – според функцията на сърцето и кръвното налягане;
• при нужда – лекарства за сърдечна недостатъчност или диабет.

Кардиорехабилитация

Кардиорехабилитацията е програма от контролирани упражнения, обучение и подкрепа. Тя намалява риска от нов инфаркт, подобрява издръжливостта и увереността. Попитайте кардиолога си за възможностите за рехабилитация.

Може ли да се възстановя напълно след инфаркт?

Много хора се връщат към нормален живот, работа, спорт и пътувания. Степента на възстановяване зависи от това колко голяма част от сърдечния мускул е увредена, колко бързо е отпушена артерията и доколко се контролират рисковите фактори след това.

Атеросклерозата е хронично заболяване. Стентът отпушва една артерия, но не лекува болестта в останалите съдове. Затова животът след инфаркт изисква постоянна грижа за рисковите фактори.

Какво мога да направя сам след инфаркт?

• Спрете цигарите напълно – това е най-ефективната отделна мярка.
• Приемайте лекарствата си всеки ден.
• Контролирайте LDL холестерола, кръвното налягане и кръвната захар до целите, които е поставил лекарят.
• Движете се всеки ден, постепенно увеличавайки натоварването.
• Хранете се по средиземноморски модел, ограничете солта.
• Поддържайте здравословно тегло.
• Ваксинирайте се срещу грип – това намалява сърдечните усложнения.
• Обърнете внимание на настроението си – депресията след инфаркт е честа и се лекува.
• Научете близките си как да разпознават симптомите и как да звънят на 112.

Кога да отида на кардиолог?

• След инфаркт – редовни контролни прегледи според указанията (обикновено първият е в рамките на няколко седмици след изписването).
• Ако се появи отново болка при усилие, задух, отоци, сърцебиене.
• Ако имате странични ефекти от лекарствата.
• Ако имате рискови фактори и искате да оцените риска си, преди да се е стигнало до инфаркт.

Често задавани въпроси

Как да разбера дали получавам инфаркт?

Най-характерната е силна стягаща, притискаща или пареща болка в гърдите, която продължава над 15–20 минути и не отминава в покой. Често се разпространява към ръката, шията, челюстта или гърба и е придружена от студена пот, задух или гадене. При жените, диабетиците и възрастните хора симптомите може да са по-слаби и нетипични – задух, слабост, гадене, болка в корема или гърба. Ако имате съмнение, не се опитвайте да разберете сами – звънете на 112. По-добре е да се окаже фалшива тревога, отколкото да закъснеете.

Какво да направя, докато чакам линейката?

Спрете всякаква активност, седнете или полулегнете, разхлабете стегнатите дрехи. Отключете входната врата, за да може екипът да влезе. Ако имате предписан нитроглицерин, използвайте го както ви е обяснил лекарят. Сдъвчете аспирин само ако диспечерът на 112 го препоръча и нямате алергия или противопоказания. Не яжте и не пийте нищо друго, не шофирайте. Ако човекът загуби съзнание и не диша нормално, започнете сърдечен масаж и поискайте автоматичен външен дефибрилатор.

Може ли да имам инфаркт и да не разбера?

Да. Т.нар. тих инфаркт протича с минимални или нетипични симптоми, които се приемат за умора, грип или храносмилателен проблем. Той е по-чест при хора с диабет, при жени и при възрастни хора. Понякога се открива случайно по-късно на ЕКГ или ехокардиография. Тихият инфаркт също уврежда сърдечния мускул и изисква същото лечение и проследяване като типичния.

Кога мога да започна работа след инфаркт?

Това зависи от тежестта на инфаркта, функцията на сърцето и вида на работата. При неусложнен инфаркт и лека работа много хора се връщат на работа след няколко седмици. При тежка физическа работа или усложнения периодът е по-дълъг. Решението се взема от кардиолога след контролен преглед, а понякога и след тест с натоварване. Кардиорехабилитацията помага за по-бързото и безопасно връщане към обичайните дейности.

Мога ли да шофирам след инфаркт?

Повечето пациенти могат да шофират отново след определен период, който зависи от тежестта на инфаркта, функцията на сърцето, наличието на аритмии и вида на шофьорската книжка. За професионалните шофьори изискванията са по-строги. Обсъдете това с кардиолога си преди да седнете зад волана.

Мога ли да правя секс след инфаркт?

При повечето пациенти с неусложнен инфаркт сексуалната активност може да се възобнови след като се чувствате добре и можете без оплаквания да изкачите два етажа стълби с нормално темпо. Ако имате болка в гърдите или задух при усилие, първо се консултирайте с кардиолога. Важно: лекарствата за еректилна дисфункция не трябва да се комбинират с нитрати (нитроглицерин), защото кръвното може опасно да спадне.

Може ли инфарктът да се повтори?

Да, рискът от повторен инфаркт е по-висок, особено през първата година. Той може да бъде значително намален чрез редовен прием на лекарствата, отказ от цигари, контрол на холестерола, кръвното и кръвната захар, движение и здравословно хранене. Редовните прегледи позволяват навреме да се открият нови стеснения или други проблеми.

Има ли инфаркт при млади хора?

Да, макар и по-рядко. При младите хора инфарктът често е свързан с тютюнопушене, наследствено висок холестерол (фамилна хиперхолестеролемия), употреба на кокаин или амфетамини, а при жените – понякога със спонтанно разкъсване на стената на коронарна артерия, включително около бременност. Затова болката в гърдите не бива да се пренебрегва и при млади хора.

Източници

• Европейско дружество по кардиология (ESC) – Препоръки за лечение на острите коронарни синдроми, 2023 г.
• Европейско дружество по кардиология (ESC) – Препоръки за хронични коронарни синдроми, 2024 г.
• Европейско дружество по кардиология (ESC) – Препоръки за превенция на сърдечно-съдовите заболявания, 2021 г.
• Европейски съвет по ресусцитация (ERC) – Препоръки за ресусцитация, 2021 г.