Висок холестерол – норми, рискове и как да го понижим

Какво е холестеролът?

Холестеролът е мастно вещество, което е необходимо на организма – за изграждане на клетките, за производството на хормони и на жлъчка. По-голямата част се произвежда от черния дроб, а по-малка част идва от храната.

Холестеролът се пренася в кръвта с частици – липопротеини:

• LDL холестерол („лош“) – пренася холестерола към тъканите. Когато е в излишък, прониква в стената на артериите и образува атеросклеротични плаки. Колкото по-висок е LDL и колкото по-дълго е висок, толкова по-голям е рискът.
• HDL холестерол („добър“) – отнася излишния холестерол обратно към черния дроб.
• Триглицериди – друг вид мазнини в кръвта. Повишават се при наднормено тегло, диабет, много захар и алкохол.
• Липопротеин(а) – наследствено определена частица; високите стойности повишават риска. Европейските препоръки съветват да се измери поне веднъж в живота.

Какви са нормите за холестерол?

Изследването се нарича липиден профил и включва общ холестерол, LDL, HDL и триглицериди.

Целевият LDL холестерол зависи от риска

Европейските препоръки (ESC/EAS) определят индивидуална цел за LDL холестерола според общия сърдечно-съдов риск:

Рискът се изчислява от лекаря въз основа на възрастта, пола, кръвното налягане, тютюнопушенето, холестерола, диабета и придружаващите заболявания. За хората без сърдечно-съдово заболяване се използва скалата SCORE2 (или SCORE2-OP за хора над 70 години). Вашата индивидуална цел се определя от лекуващия лекар.

Какви са симптомите на високия холестерол?

Обикновено няма никакви симптоми. Единственият начин да научите стойностите си е изследването на кръвта.

При много високи, наследствено обусловени стойности понякога се появяват:

• жълтеникави възелчета по сухожилията (най-често на ахилесовото сухожилие или на ръцете) – ксантоми;
• жълтеникави плаки около клепачите – ксантелазми;
• сив пръстен около ириса на окото при млади хора.

Ако забележите такива промени или имате роднини с инфаркт в ранна възраст, изследвайте холестерола си.

Кои са причините за високия холестерол?

• Храненето – много наситени мазнини (тлъсти меса, колбаси, масло, сметана, твърди сирена, палмово масло) и трансмазнини (някои сладкарски изделия и пържени храни).
• Наднормено тегло и малко движение.
• Наследственост – при фамилната хиперхолестеролемия LDL е много висок още от детството, независимо от храненето.
• Други заболявания – намалена функция на щитовидната жлеза, бъбречно заболяване, захарен диабет, чернодробни заболявания.
• Някои лекарства – например кортикостероиди и някои други.
• Възраст и менопауза – при жените след менопаузата LDL холестеролът често се покачва.

Опасен ли е високият холестерол?

Да. Високият LDL холестерол е една от основните причини за атеросклерозата – натрупването на плаки в стените на артериите. С годините плаките стесняват артериите или се разкъсват и предизвикват образуване на съсирек. Това води до:

• инфаркт на миокарда и стенокардия;
• исхемичен инсулт;
• периферна артериална болест – болки в краката при ходене.

Рискът зависи не само от стойността, но и от колко години LDL е бил висок. Затова е важно холестеролът да се контролира навреме, а не едва след инфаркт. Принципът е прост: колкото по-ниско и колкото по-рано, толкова по-добре.

Много високите триглицериди (над 10 mmol/l) могат да предизвикат и остро възпаление на панкреаса.

Как се поставя диагнозата?

Чрез кръвно изследване – липиден профил. Препоръчва се:

• при всички възрастни – поне веднъж, като част от оценката на сърдечно-съдовия риск; при мъжете обикновено след 40 години, при жените след 50 години или след менопаузата, а при наличие на рискови фактори – по-рано;
• по-рано и по-често – при наднормено тегло, диабет, високо кръвно, тютюнопушене или наследственост;
• при деца – ако в семейството има фамилна хиперхолестеролемия или ранен инфаркт.

Кръвта обикновено се взима сутрин. Гладуването не е задължително за общия холестерол и LDL, но при високи триглицериди лекарят може да поиска изследване на гладно.

Понякога лекарят назначава и доплер на каротидните артерии или калциев скор, за да прецени дали вече има плаки.

Как да понижим холестерола?

Хранене

• Заменете наситените мазнини с ненаситени – зехтин, рапично масло, ядки, авокадо вместо масло, сланина, тлъсти меса и колбаси.
• Яжте повече фибри – овесени ядки, бобови храни, зеленчуци, плодове, пълнозърнести продукти. Разтворимите фибри (например в овеса) намаляват LDL.
• Риба 1–2 пъти седмично, особено мазна риба (скумрия, сьомга, сардини).
• Ограничете сладкарските изделия, пържените храни, тестените закуски, сладките напитки и алкохола – те повишават особено триглицеридите.
• Повече в статията Хранене за здраво сърце.

Начин на живот

• Поне 150 минути седмично умерена физическа активност.
• Отслабване при наднормено тегло.
• Спиране на цигарите – повишава HDL и намалява общия риск.

С промени в храненето LDL холестеролът обикновено може да се понижи с около 10–15%. При хората с висок риск или с много високи стойности това често не е достатъчно.

Лекарства

• Статини – основните лекарства. Понижават LDL с 30–50% или повече в зависимост от вида и дозата и доказано намаляват риска от инфаркт и инсулт.
• Езетимиб – намалява усвояването на холестерола в червата; често се комбинира със статин.
• PCSK9 инхибитори и други по-нови лекарства (инжекции) – при много висок риск или когато целта не се постига с таблетки.
• Бемпедоева киселина – за пациенти, които не понасят статини.
• При много високи триглицериди – фибрати или омега-3 мастни киселини в лекарствена форма, по преценка на лекаря.

Повече в статията Статини и други лекарства за холестерол.

Може ли холестеролът да се нормализира без лекарства?

При хора с нисък или умерен риск и леко повишени стойности – често да, с промени в храненето, отслабване и движение. Лекарят обикновено дава 3–6 месеца за промени в начина на живот и след това повтаря изследването.

При хора с висок или много висок риск – след инфаркт, при диабет с увреждания, при фамилна хиперхолестеролемия – самите промени в начина на живот почти никога не са достатъчни, а лечението с лекарства започва веднага.

Какво мога да направя сам?

• Знайте стойностите си – изследвайте липидния профил според препоръките на лекаря.
• Попитайте лекаря каква е вашата целева стойност на LDL.
• Четете етикетите на храните – търсете съдържанието на наситени мазнини.
• Гответе повече у дома – на пара, задушено, печено вместо пържено.
• Ако някой от близките ви е получил инфаркт в млада възраст, изследвайте се и вие, и децата си.
• Не спирайте предписаните лекарства без консултация.

Кога да отида на лекар?

• Ако никога не сте изследвали холестерола си и сте над 40 години (или по-млади с рискови фактори).
• Ако LDL холестеролът ви е над 4,9 mmol/l – това може да е признак на наследствено заболяване.
• Ако имате ксантоми или ксантелазми.
• Ако имате близък роднина с ранен инфаркт или инсулт.
• Ако приемате лекарство, но не постигате целевите стойности, или имате странични ефекти.

Често задавани въпроси

Холестерол 6 опасно ли е?

Общ холестерол 6 mmol/l е над желаната стойност (под 5 mmol/l), но сам по себе си не казва достатъчно. По-важни са LDL холестеролът и общият ви сърдечно-съдов риск. При млад човек без други рискови фактори такава стойност обикновено се коригира с промени в храненето и движението. При човек с диабет, високо кръвно, тютюнопушене или прекаран инфаркт същата стойност изисква активно лечение. Обсъдете резултата с лекаря, който ще изчисли риска ви и ще определи цел за LDL.

Кои храни намаляват холестерола?

Овесените ядки и ечемикът (съдържат разтворими фибри), бобовите храни (боб, леща, нахут), ядките (особено орехи и бадеми), зехтинът и рапичното масло, зеленчуците и плодовете, мазната риба. Продуктите, обогатени с растителни стероли, също понижават LDL. Също толкова важно е да намалите наситените мазнини – колбаси, тлъсти меса, масло, сметана, тлъсти сирена, сладкиши и пържени храни. Ефектът от храненето е реален, но обикновено умерен – около 10–15% понижение на LDL.

Яйцата повишават ли холестерола?

Холестеролът в храната влияе на кръвния холестерол по-малко, отколкото се смяташе преди. При повечето хора едно яйце дневно, като част от здравословно хранене, не повишава значимо риска. По-голямо значение имат наситените мазнини, с които яйцата често се консумират – бекон, колбаси, масло. При хора с диабет или много висок холестерол лекарят може да препоръча по-умерена консумация.

Опасни ли са статините?

Статините са сред най-добре проучените лекарства в медицината. При повечето хора се понасят добре. Най-честият страничен ефект са мускулни болки, но проучванията показват, че голяма част от тях не се дължат на самия статин. Сериозните мускулни увреждания са много редки. Статините могат леко да повишат кръвната захар, но ползата им за сърцето значително надвишава този риск. Ако имате оплаквания, обсъдете ги с лекаря – не спирайте лекарството сами.

Колко често трябва да изследвам холестерола?

При здрави хора с нормални стойности и нисък риск – обикновено на няколко години. След започване или промяна на лечение – след 6–8 седмици, за да се види ефектът. При стабилно лечение и постигнати цели – обикновено веднъж годишно. Лекарят може да назначи изследването по-често, ако стойностите са далеч от целта или ако имате и други заболявания.

Може ли слаб човек да има висок холестерол?

Да. Холестеролът зависи до голяма степен от наследствеността и от това как черният дроб обработва мазнините. Слаби и активни хора също могат да имат висок LDL, особено при фамилна хиперхолестеролемия. Затова изследването е важно за всички, а не само за хората с наднормено тегло.

Добрият холестерол може ли да компенсира лошия?

Не напълно. Високият HDL обикновено се свързва с по-нисък риск, но не компенсира високия LDL. Лечението се насочва основно към понижаване на LDL. Лекарствата, които повишават HDL, не са доказали, че намаляват инфарктите. Затова не се успокоявайте от висок HDL, ако LDL е над целта ви.

Източници

• Европейско дружество по кардиология (ESC) и Европейско дружество по атеросклероза (EAS) – Препоръки за лечение на дислипидемиите, 2019 г., и фокусирана актуализация, 2025 г.
• Европейско дружество по кардиология (ESC) – Препоръки за превенция на сърдечно-съдовите заболявания в клиничната практика, 2021 г. (SCORE2, SCORE2-OP).
• Световна здравна организация (СЗО) – информационни материали за здравословно хранене.