Стент на сърцето (ангиопластика) – как се поставя и живот след стент

Какво е стент?

Коронарните артерии хранят сърдечния мускул. При атеросклероза в стените им се натрупват плаки, които стесняват или запушват артерията. При ангиопластика стеснението се разширява с малък балон, а стентът се разгъва и „притиска“ плаката към стената. Стентът остава в артерията завинаги и с времето се покрива с вътрешната обвивка на съда.

Днес почти винаги се използват стентове с лекарствено покритие – те освобождават лекарство, което намалява риска от повторно стесняване на мястото на стента.

Кога е необходим стент?

• При инфаркт – спешно, за да се отпуши запушената артерия възможно най-бързо. Повече в статията Инфаркт на миокарда.
• При нестабилна стенокардия – когато болката се появява в покой или зачестява.
• При стабилна стенокардия – когато болката при усилие продължава въпреки лекарствата или изследванията показват значимо стеснение на важна артерия.

Не всяко стеснение изисква стент. При стабилна болест често оптималното лечение с лекарства е също толкова ефективно за предпазване от инфаркт, а стентът се поставя главно за облекчаване на симптомите. При много артерии със стеснения или при засягане на главния ствол понякога по-добрият избор е байпас операция. Решението се взема индивидуално, често от екип от кардиолози и кардиохирурзи.

Как да се подготвя за планово поставяне на стент?

• Кажете на лекаря за всички лекарства, които приемате, особено антикоагуланти, лекарства за диабет (особено метформин) и бъбречни проблеми.
• Съобщете за алергии, особено към йод, контрастни вещества или лекарства.
• Обикновено се назначават кръвни изследвания – бъбречна функция, кръвна картина, съсирване.
• Най-често се изисква да не се храните 4–6 часа преди процедурата.
• Носете медицинската си документация, предишни изследвания и списък с лекарствата.

Как протича процедурата?

1. Процедурата се прави в ангиографска зала (катетеризационна лаборатория). Пациентът е буден, като може да получи леко успокоително.
2. Мястото на пункцията – китката (радиалната артерия) или по-рядко слабините (феморалната артерия) – се обезболява с местна упойка.
3. Въвежда се тънък катетър, който се придвижва до сърцето. Чрез инжектиране на контрастно вещество се правят рентгенови изображения на артериите (коронарография).
4. През стеснението се прекарва тънък водач, по него – балон, който разширява артерията.
5. Поставя се и се разгъва стентът.
6. Катетърът се изважда, а на мястото на пункцията се поставя стягаща гривна или превръзка.

Процедурата обикновено продължава от 30 минути до около час, а при сложни случаи – повече. По време на разгъването на балона може за кратко да усетите болка в гърдите. Кажете на лекаря, ако се почувствате зле.

Какви са рисковете?

Ангиопластиката е рутинна и безопасна процедура, но както всяка инвазивна интервенция, има рискове:

• синина или кръвоизлив на мястото на пункцията (по-рядко при достъп през китката);
• алергична реакция към контрастното вещество;
• временно влошаване на бъбречната функция от контраста;
• нарушения в ритъма по време на процедурата;
• редки, но сериозни усложнения – запушване на стента (тромбоза), инфаркт, инсулт, разкъсване на артерия, нужда от спешна операция.

Конкретният риск зависи от вашето състояние и сложността на стеснението. Лекарят ще го обсъди с вас преди процедурата и ще поиска информирано съгласие.

Как протича възстановяването?

• След процедура през китката обикновено можете да станете скоро след нея. Гривната се отпуска постепенно за няколко часа. При достъп през слабините се лежи няколко часа.
• След планово поставяне на стент често се изписвате на следващия ден, а понякога и в същия. След инфаркт престоят е по-дълъг.
• Пийте повече течности (ако лекарят не е ограничил), за да се изхвърли контрастът.
• В първите дни не натоварвайте ръката, през която е направена процедурата – не вдигайте тежести и не се подпирайте на нея.
• Малка синина е нормална. Ако се появи подуване, засилваща се болка, кървене, изтръпване или промяна в цвета на ръката – свържете се с лекаря.

Какви лекарства се пият след стент?

Двойна антиагрегантна терапия

Това е най-важното лечение след стент. То включва аспирин и второ лекарство (клопидогрел, тикагрелор или прасугрел), които заедно предпазват стента от запушване със съсирек. Продължителността зависи от ситуацията:

• след планов стент при стабилна стенокардия – често около 6 месеца;
• след инфаркт – обикновено около 12 месеца;
• при висок риск от кървене или при едновременен прием на антикоагулант – по-кратко, по индивидуална схема.

След този период обикновено продължава само едно антиагрегантно лекарство, дългосрочно. Повече в статията Антиагреганти.

Други лекарства

• Статин – за понижаване на LDL холестерола до много ниски стойности (обикновено под 1,4 mmol/l).
• Лекарства за кръвното, бета-блокер, лекарства за диабет – според придружаващите заболявания.
• Нитроглицерин при нужда – ако имате стенокардия.

Как да живея след стент?

Стентът отваря една артерия, но не лекува атеросклерозата в останалите съдове. Затова дългосрочното здраве зависи от контрола на рисковите фактори:

• спрете цигарите напълно;
• поддържайте LDL холестерола в целевите стойности;
• контролирайте кръвното налягане и кръвната захар;
• движете се всеки ден – започнете с разходки и постепенно увеличавайте натоварването; участвайте в кардиорехабилитация, ако е възможно;
• хранете се по средиземноморски модел и ограничете солта;
• поддържайте здравословно тегло;
• ходете на контролни прегледи – първият обикновено е в рамките на няколко седмици след процедурата.

Кога да отида на кардиолог?

• На планираните контролни прегледи.
• Ако болката при усилие се върне – това може да означава повторно стесняване на стента или ново стеснение на друго място.
• Ако имате странични ефекти от лекарствата, например кървене от венците, носа, синини, черни изпражнения.
• Преди всяка планова операция или процедура, за да се реши какво да правите с антиагрегантите.

Често задавани въпроси

Колко време „издържа“ стентът?

Стентът остава в артерията за цял живот и не се сменя. Съвременните стентове с лекарствено покритие имат нисък риск от повторно стесняване (рестеноза) на мястото, където са поставени. Много по-често проблемите идват от нови стеснения в други части на артериите, ако атеросклерозата продължава да напредва. Затова контролът на холестерола, кръвното, кръвната захар и спирането на цигарите са ключови за дългосрочния резултат.

Боли ли поставянето на стент?

Процедурата не е болезнена. Мястото на пункцията на китката или в слабините се обезболява с местна упойка, а пациентът е буден и може да говори с лекаря. Някои хора усещат за кратко стягане или болка в гърдите, когато балонът се разгъва – това е очаквано и отминава бързо. Може да усетите и затопляне при инжектиране на контраста. Ако сте неспокойни, може да получите леко успокоително.

Кога мога да се върна на работа след стент?

След планово поставяне на стент при неусложнен ход повечето хора се връщат към офис работа след няколко дни до една седмица. При тежка физическа работа периодът е по-дълъг. След инфаркт възстановяването е по-продължително и зависи от това колко е увреден сърдечният мускул. Решението се взема с кардиолога, понякога след тест с натоварване.

Мога ли да шофирам след стент?

След планово поставяне на стент при неусложнен ход повечето хора могат да шофират отново след кратък период, а след инфаркт – след по-дълъг период. За професионалните шофьори изискванията са значително по-строги. Не шофирайте в първите дни и обсъдете въпроса с кардиолога преди изписването.

Мога ли да правя ЯМР и да минавам през скенера на летището със стент?

Да. Съвременните коронарни стентове са безопасни при ЯМР изследвания – винаги обаче казвайте на екипа, че имате стент, и носете документа от процедурата. Стентовете не активират рамките за проверка на летищата и не се влияят от тях. Ако имате пейсмейкър или дефибрилатор, правилата са различни.

Може ли стентът да се запуши?

Да, въпреки че е рядко. Има два механизма. Тромбоза на стента е внезапно запушване със съсирек – най-често през първите месеци и обикновено при спиране на антиагрегантите; протича като инфаркт и изисква спешно лечение. Рестеноза е постепенно стесняване на мястото на стента в продължение на месеци, което води до връщане на болката при усилие. И двете се лекуват, но е най-добре да се предотвратят чрез редовен прием на лекарствата и контрол на рисковите фактори.

Мога ли да спортувам със стент?

Да, физическата активност се препоръчва. След неусложнено поставяне на стент започнете с разходки и увеличавайте натоварването постепенно, а към по-интензивни натоварвания преминете след консултация с кардиолога, често след тест с натоварване. Кардиорехабилитацията е отличен начин за безопасен старт. Ако сте спортист или планирате състезателен спорт, обсъдете изискванията със спортен кардиолог.

Източници

• Европейско дружество по кардиология (ESC) – Препоръки за хронични коронарни синдроми, 2024 г.
• Европейско дружество по кардиология (ESC) – Препоръки за лечение на острите коронарни синдроми, 2023 г.
• Европейско дружество по кардиология (ESC) и Европейска асоциация по кардио-торакална хирургия (EACTS) – Препоръки за миокардна реваскуларизация, 2018 г.